Опит за надежда

35/35 см, акварел, 20241 рамкиран, худ. Розалия Лефеджийска

Ще вляза в теб по пясъчни одежди.
Тъй дълго задържах се на брега…
и месеци сърцето ми подрежда
към твоето вълна подир вълна.
Не се плаши – ще бъда много тиха –
ще нося само късче светлина.
Душата ми в мълчание е скрита –
във бездна между утрото и вечерта.
Проблясва само – спомен за светулка,
а толкова обичам да горя…
Животе, вечно пъзела разбъркваш
на педя от последната бразда.
… А после се събирам уморена
и търся пак пролука през света.
Дали съм Феникс… или Мелпомена
играе с мен на някаква игра?!?

И ето ме – притихнала, смирена…
Все още сричам стъпки по брега.
Свидетел ми е цялата Вселена
как всяко вдишване е опит да летя.
И всеки дъх е опит за надежда,
че имам дом сред твоите вълни.
Ще вляза в теб по пясъчни одежди,
а ти единствено… ме прегърни.

Rozalia L