„За сърцето ми…2“, 38/46 см,
Щом отново луната заспи
и денят бавно влезе в очите ми,
вън светът удивено мълчи –
пак се втурват във него мечтите ми.
Пак се гонят по пътя към теб
и рисуват вълшебства изгубени,
очертават ги с огън и лед
и ги хвърлят в пространството влюбено.
А когато достигнат веднъж,
непознати, неканени даже,
като топъл и приказен дъжд,
за сърцето ми ще ти разкажат.
Rozalia L