„С едно наум“, акварел, 35/35 см
След всякакви сърцевъртежи,
пристъпя ли на твоя бряг,
събуждаш скътани копнежи
и рой мечти завихряш пак.
И пак светът е до колене,
сърцето нотички реди…
И сякаш в някакво безвремие
тиктакат твоите вълни.
Разливат се безмълвно във душата,
отмиват всички болки и следи
от клетки, задушили свободата…
и от „любов“ издигнати стени .
И тъй, по себе си останала,
поглъщам с всяка клетка синева.
А после… пътя си ще хвана.
С едно наум.
И две крила.
Rozalia L